Свикнали сме да виждаме какво ли не по родните пътища - от луксозни немски лимузини до безценни екземпляри от началото на миналия век. Индийска кола, обаче, не бяхме и сънували. Затова, когато попаднахме на такава на Auto City Пловдив 2018, с екипа се зарекохме да си "откраднем" една Mahindra за тест драйв. Броени месеци по-късно, можем да се похвалим, че желанието ни се изпълни и седнахме зад волана на флагмана Mahindra XUV500 (facelift 2015).
Макар и това да не е първият опит на марката да стъпи на българския пазар, сега тя е повече от целеустремена да завоюва любовта на родните авто ентусиасти. В тази връзка, не е учудващо, че индийското возило се предлага с цели три варианта за конфигурация - W6, W8 и W10. Автомобилът, който ние тествахме, беше оборудван именно с последния.
На пръв поглед колата изглежда впечатляваща. Благодарение на уникалния си цвят (Sunset Orange) и внушителни размери (4585 мм дължина, 1890 мм ширина, 1785 мм височина и 2700 мм колесна база), XUV500 няма как да остане незабелязан. Дори смеем да твърдим, че сравнени с него, голяма част от колите по софийските улици изглеждат като детски играчки. Освен приковаващ вниманието външен вид,W10 предлага още и:
За наше огромно учудване се оказа, че единствените екстри, които отличават W10 от по-ниските нива на оборудване са електрически люк със система против защипване, хромирани прагове с логото XUV500 с LED подсветка и тонирани странични и задно стъкла. Всички други опции фигурират и в останалите конфигурации на колата.
Моделът, който тествахме е оборудван с 2.2-литровият mHAWK140 двигател, достигащ 140 к.с., достигани при 3750 об/мин. Агрегатът предлага въртящ момент от 330 нМ от 1600 до 2800 об/мин.
Макар червеният оборотен диапазон да започва от 5000, моторът трудно развърта над 3500 об/мин, а щом достигне до 4000 – просто спира. Твърде слаб за огромното купе, той не предлага динамиката, позната от други автомобили в класа. Проблемът до някъде е решен в следващата генерация, в която моторът предлага 15 кс и 30 Нм повече.
Характерният за дизелите шум тук е едва доловим. Благодарение на добрата изолация звукът от двигателя не се чува в купето.
Автомобилът се справи с лекота с няколко снежни преспи, но при шофиране при неравностите можеше да предлага повече комфорт. Въпреки, че мнозина определят XUV500 като идеалното решение за модерните градски семейства, ние бихме добавили, че става и за извънградски приключения. За това свидетелства и замереният разход на гориво: 5.6 литра на 100 км с постоянна скорост на шосе и около 10 л/100 км в рамките на града.
Изпитаният модел е оборудван с механична скоростна кутия. Впечатление прави прекалено дългия ход на скоростния лост (познат от СССР моделите по българските пътища до скоро). Разстоянието в позицията на лоста между 3-та и 4-та предавка например, е около 20 см. Кутията не е добре синхронизирана на 1ва и задна предавка. При включване от място (винаги на 1-ва или задна), тя издава странни стържещи звуци, характерни за несинхронизираните кутии.
Връзката между предавателните числа е лоша (има голяма разлика в предавателните отношения, особено на 2-ра и 3-та предавка). При по-сериозно изкачване 2-ра идва „къса“, а 3-та – прекалено дълга.
Изключително добрите спирачки, както и изненадващо лекият и удобен волан, заслужават похвала. Колата спира наистина добре. ABS се намесва в точния момент, което е особено важно в аварийна ситуация. ESP е хармонично настроена и намесата ѝ е плавна и адекватна. За автомобил от този клас, колата предлага изключително добро пътно поведение.
Mahindra XUV500 е оборудван със системи за потегляне по наклон, както и система за спускане. Системата за потегляне по наклон е наистина полезна, особено за по-неопитни водачи, които не могат да задържат автомобила „да не върне назад“ и да удари някого в трафика, например, както и при изкачвания на офроуд. Системата за спускане поддържа SUV-a с максималната зададена скорост, без да се налага да държим крака си постоянно на спирачката. Ако скоростта падне под зададената, асистентът се изключва до момента в който скоростта достигне зададената.
Асистентът за къси и дълги светлини и автоматичните чистачки предлагат комфорт при дълги пътувания, където не се налага водачът сам да превключва постоянно светлините или да задейства чистачките. Темпоматът е удобна „екстра“ когато сме на шосе или на магистралата и не се налага често да променяме скоростта си на движение.
Опитите на Mahindra да предложи premium качесто на сравнителни ниска цена (сравнено с високия клас оборудване на BMW или Audi), за съжаление, могат да бъдат класифицирани като неуспешни. Това си проличава най-ясно при интериора.
Въпреки хубавия кожен салон, използваната винилова имитация на дърво по таблото и останалите интериорни елементи "убиват" усещането на лукс. Прекалено тесните и плитки предни седалки надали биха се понравили на голяма част от шофьорите. Въпреки това, няма как да отречем, че позицията им позволява много добра видимост (нещо, нетипично за голяма част от колите на нашия пазар). Множеството допълнителни отделения, пръснати из купето, засилват усещането за просторност. Друг е въпросът, дали наистина има нужда от тях. Mahindra XUV500 може да се гордее със завидната свобода на движение, което 2-рия и 3-те ред седалки предлагат. Проблем с тях срещнахме единствено, когато се опитахме да сгънем предпоследните. Така и не разгадахме как всъщност става това.
Не ни допадна разположението на лампата на пасажерската седалка. Светлината ѝ не е насочена и при използване заслепя шофьора. А това може да доведе до неприятна ситуация на пътя. Що се отнася до амбиентната светлина – тя определено заслужава похвала за уюта и спокойствието, които внася. Липсата на видимост към задното стъкло и всичко ставащо зад колата, при несгънат 3-ти ред седалки, се компенсира от камерата за задно виждане.
Наличието на 2 климатика определено ще внася доста прохлада в жегите (особено при наличието на 7 места). Странното беше, че при всяко палене на колата, климатикът включваше компресора си в режим Ауто (при все, че шофирахме на отрицателни температури), което не сме виждали при който и да е друг автомобил по нашите пътища.
Сядайки зад волана, вниманието ни се прикова към инструменталното табло с 2 циферблата и 3D ефект. Част от изведените индикатори ни се сториха излишни и дори разсейващи. Пример за това е сигнализацията за смяна на предавките (която всъщност не отчита условията на шофиране) - постоянните ѝ напомняния са по-скоро дразнещи, отколкото помагащи.
Ако трябва да сме честни, XUV500 не е колата, с която гигантът Mahindra ще успее да спечели родните шофьори. Освен, че понятията ни за екстри драстично се разминават, дребните технически засечки създават усещането за недоизпипване на работата.
