Eдна голяма част съвременните автомобили разполагат с т.нар. “фиктивен педал” (англ. dead pedal). Той представлява статично позиционирано парче гума или метал, което е предназначено да се използва от водача на автомобила, за да постави левия или десния си крак неподвижно докато шофира.
Въпреки че този фиктивен педал няма каквито и да са особени функции в колата, много автопроизводители залагат на имплементацията му заради удобствата, които предлага на шофьора.
При автомобилите с ръчна скоростна кутия, макар и рядко поставян, този педал (или степенка) служи главно за по-плавното натискане на съединителя. Това е възможно, защото степенката държи карака на водача на нивото на педала на съединителя.
При автоматиците, където се среща най-често, фиктивният предал служи за предотвратяване на умората в крака на водача, предлагайки му полегата повърхност, на която той да го подпре докато шофира.
Чрез присъствието на фиктивен педал се предотвратява и честото ползване на педалите на съединителя или спирачката като място за отмора на крака. Това, освен че би водило до изтъркване на повърхностите на педалите, може да доведе и до неволното натискане на един от двата педала в процеса на шофиране – като това може да доведе до създаването на опасни ситуации на пътя. Още една полза е, че при една стресова ситуация на пътя, степенката позволява на крайника на водача да се превърне в опора на цялото тяло, без това да наруши баланса му.
Факт е, че колите с ляв волан често пъти разполагат с естествена опора за крака под формата на извивката в дъното на колата, следваща формата на колелото. Липсата на извивката при возилата с десен волан обаче налага допълнително имплементиране на “степенка” за левия крак на водача.
Ако погледнем назад в автомобилната история, ще открием, че степенката никога не е била заложена като важна функционална част от конструкцията на возилата. Появява се значително по-късно и то с една-единствена цел – да се предотврати инцидентното задействане на съединителя или спирачката, познато още и като “спиране с левия крак”, предлагайки и алтернатива за опора на свободния крак на водача.
В последните години, редица състезателни автомобили с механична скоростна кутия също могат да се похвалят с такъв педал.
Ако трябва да се откроят две ключови характеристики на фалшивия педал, които да подчертаят нуждата от имплементацията му в колата, то това са:
- служенето му за подпора на левия/десния крак на водача на автомобила, като така предотвратява умората в крайниците
- в колите с ръчна скоростна кутия, фиктивният предал предотвратява “неосъзнатото” поставяне на крака върху съединителя (ползването му като подпора). Това е опасна практика, която държи съединителя неизцяло “включен” в процеса на шофиране.
По отношение на състезателните автомобили, освен за почивка на крака, степенката играе ключова роля и при маниера на натискане на съединителя в движение. Благодарение на нея, драстично се скъсява времето за което кракът на водача стига от пода до педала на съединителя, което може да се окаже от решаващо значение при гоненето на победа. Любопитен факт е, че доста често, рали колите разполагат с реален педал, поставен вляво от съединителя, но без да е функционален. Не по-малко интересен е и фактът, че в миналото е имало немалко опити степенката да се превърне в реален предал, служещ за регулиране на агрегата на автомобила.
Относно вида си, фиктивният педал най-често идва оформен като леко повдигната метална или гумена плоскост, а понякога и само като възвишение в пода на автомобила.
Противно на съвременните вярвания, че фиктивният педал е запазен за автоматиците, в автомобилните среди той всъщност се асоциира с колите с ръчна скоростна кутия.
